За книгата: 2011 / Веднъж забелязах, че хората често казват едни и същи фрази, без да се замислят... Забелязали ли сте това? Хората са различни, но фразите са едни и същи. От честата употреба тези фрази станаха познати, почти стандартни... Но повечето от тези стандарти са глупости, честно. Казваме фрази, които не сме измислили, но с които сме се сближили от детството. Те са станали невидими, тези фрази и нашето отношение към себе си и към живота често автоматично се копира от тези думи. „Шапката не отива на Сенка.“ „Вие не живеете в приказка.“ „Умри сам, но помогни на другаря си!“ И т.н. Обичайни глупости и глупави навици, от които стискаш зъби и извиваш гърба. Робството, което е вътре в нас. Глупост, която не забелязваме. Но има анатомия. Тази книга е написана за тези, които са живи, е втората книга от поредицата „Анатомия“, в която се опитвам да говоря за игрите, за това как играем и как сме играни. и за това как да спечелите".